Влюбен беше ти...
Сладка болка беше ти...
Нереални бяха нашите мечти,
влюбени бяхме, нали?
А сега защо така реално боли?
Всичко бе така реално,
заедно бяхме, дори да бе скандално.
Влюбен беше ти,
нали така говореше ми с дни?
Всичко ли трябва да забравя
... как света си да оставя?
Накъде да продължа?
Как да забравя и да не изпитвам вина?
Още помня как бягаше все към мен,
за да си сигурен, че съм във твоя плен.
Влюбен беше ти...
но не във мен, а собствените си илюзии.
Сега обаче чувствата са други
и старата любов опитваш да върнеш с други думи.
Сега обаче и аз се промених,
и новия си свят във другиго открих!
Твоето сърце нека осъдено до живот
да копае своя вечен гроб!
То ще плаща вместо теб,
без да може дори да те кълне -
господаря, който от алчност всичко му отне!
Истински влюбен си сега!
Силно обичаш дори и болката...
Трудно ще признаеш, пред себе си и пред света,
че в море от хора плуваш, а си обречен на самота!
© Христина Леонска All rights reserved.
