Като нежен полъх във съня ми
край мен танцуват влюбени очи.
В мрак потъват и са искащи,
но по-измамни от преди.
Кръжат във моите пространства
и ме мамят да ги стигна,
оставили в сърцето своите следи.
Към мен във полета си, тъй уханен,
рисуват обич, както някога преди.
Прегърнати от спомен,
усмивки греят като слънчеви лъчи.
И минзухари пеят в хор, щастливи -
родени за любов от сбъднати мечти.
Таня Кирилова
10.01.2008г.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
