Sep 2, 2012, 4:31 PM

Влюбена

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Светът великолепен е във моите очи.

Небето свежо кани ме във свойта бездна.

А как прекрасни са и лунните лъчи,

които озаряват нощем равнината звездна!

 

И всички хора аз обикнах на Земята.

И всички искам да направя аз щастливи.

И чувствам се от всички най-богата.

И тръгвам смело аз по пътищата примамливи.

 

Със вятъра аз тичам във гората.

Със птиците в небето аз се рея.

Ах, таз любов направи ме богата.

Накара ме за всичко да се смея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...