Влюбена жена
Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...
Надуват перки градските плейбои
и всеки – кандидат за неин роб
мечтите си със нея свързва той и
ѝ обещава вярност чак до гроб...
Жените, свили завистливо устни,
критично я измерват със очи
и не пропускат острота да пуснат:
„Не я ли знаеш...”, „О, мълчи, мълчи...”
И бабки от мах`лата си шушукат,
че видиш ли, не знам каква била,
а дядовци, със кофата с боклука,
припряно бъркат се за очила...
А тя върви с походка на газела,
товарена със не една вина,
и упреци, и грехове поела,
тъй както може влюбена жена...
Очите ѝ копнежно се усмихват
и цялата излъчва красота!...
В миг клюките и завистта притихват –
победно дефилира Любовта!...
© Роберт All rights reserved.
