Пореден ден, теб те нямам...
Тишината само ме обича тъжно...
И пак самотна аз си лягам...
И пак ме стяга нещо като въже...
Постелите отново студени...
От леглото ми лъха на тревоги...
Кръв няма във моите вени...
Защото знам, че без теб не мога...
Лъжа огледалото виновно...
Подигравам му се даже и напук...
А то, усмихнато, доволно
казва ми – Не вярвам в този слух! ...