Влюбено стихотворение
ВЛЮБЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Ако не беше дошла, щях ужасно да страдам
и щях безпаметно да се напия,
ей като оная звезда,
която никога не се прибира.
Не я ли виждаш?
Тя е в косите ти,
в очите ти,
в гърдите ти,
в душата ти.
А моята душа,
а моите гърди,
а моите очи,
а моите коси –
те са твое огледало.
И знай,
че колкото и да е криво,
то е толкова и истинско –
като залеза вечер
и както сутрин изгрева.
Всъщност не знам какво исках да ти кажа,
но за мене беше много важно.
Сигурен съм само, че е искрено.
А може би си помечтах да се обичаме,
както нито ти,
нито аз
сме го мислили...
Пък звучи толкова притчово.
И като хубава приказка.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
