Mar 15, 2008, 9:19 AM

Влюбване

  Poetry » Love
718 0 2

   Прегръдката, с която ме дари

през онзи хладен, летен ден

и днес в сърцето ми гори     

и всеки миг я изживявам.   

А целувките –                          

за тях най-много ме боли… 

      Искам да върна времето назад,

              от сладостта им отново да опитвам.

           В гръдта ми ново чувство се роди,

             чието име на глас не смея да          

           изричам…                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...