Вместо аплодисменти
Помислих, че си слънце, а ти бе
един прожектор само театрален.
Обърках те със моето небе,
а вместо дъжд, донесе само рани.
Не чакай да те аплодирам, днес
играта ти дори не ми харесва.
Омръзна ми от фалш, един лъжец
оставаш просто, пълен със гротеска.
Един изкуствен, тъжен манекен
на сцената-живот играеш театър.
Фалшива нежност не търси у мен.
Твой вечен зрител, само самотата
остава, след поредния финал
и после зад сценичната завеса
ще те изпълни целият с печал.
Платих билета с нея... няма ресто.
© Стела All rights reserved.
