Вместо биография
Вместо биография
Не търгувах с думи,
нито с плач или смях.
Казаха да живея
и живях ли, живях.
Срещах всякакви хора,
уж добри или зли.
Някой идваше с болка,
друг с момчешки мечти.
Един нежно ми даде
голям, смешен балон.
Друг пък котва подаде,
за удавник подслон.
За приятел си водех
неотлъчното Днес.
С него всякъде ходех
и го гонех нощес.
Под дърветата плачех,
под дъжда и снега.
Срещу слънцето тичах
с радостта, с любовта.
Знам какво е забрава.
Не признавам поклон,
но... в сценичната врява
той тогава е стон.
Времето обещаваше
много щедро - мечти.
А преминаха само -
халостни препирни.
Изоставен край пътя,
пак лежи счупен трон
и пресипнало грачи
записът с Менделсон.
Но случайно минава
като стара вина
плаха, малка, такава...
Приютих обичта.
© Виолета Томова All rights reserved.
