Вместо да извирам...
Изплашен, днес потърсих си утеха.
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих - хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро - по навик - да направя,
но злото безпардонно се разправя.
Отчаян си потърсих и надежда -
съдбата безнадежност ми отрежда.
От болка мисълта ми се напука
и в гърлото заседна остра кука.
Че злото във доброто ни се впива
и жули ни душите със коприва.
В какво тогава смисъл да намирам,
щом - вместо да извирам - аз умирам...
© Никола Апостолов All rights reserved.
