Изплашен, днес потърсих си утеха.
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих - хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро - по навик - да направя,
но злото безпардонно се разправя.
Отчаян си потърсих и надежда -
съдбата безнадежност ми отрежда.
От болка мисълта ми се напука
и в гърлото заседна остра кука.
Че злото във доброто ни се впива
и жули ни душите със коприва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up