Вместо лека нощ
Луната, като копче от сребро,
небето юлско сръчно закопча
притихна всичко - даже хоризонта
от женската й волност занемя.
Безкрили птици, като тежки лодки,
заплуваха по тъмното небе,
тревожно запримигваха звездите,
пулсираха от гняв - като сърце.
Тревата в парка тихичко полегна,
алеите протягаха тела,
фонтанът със въздишка заприбира
зелената бълбукаща вода.
По клоните на старото дърво
игриво скачат сенките на мрака
изящно, като пролетно листо
едно момиче в тъмното те чака.
Градът заспива, уморен от жега,
светулките запалиха фенери...
Надежда има – в тая юлска вечер,
стихът ми пак да те намери . .
© Джулиана Кашон All rights reserved.
