Jul 22, 2009, 9:50 PM

Вместо лека нощ 

  Poetry
821 0 7

Луната, като копче от сребро,

небето юлско сръчно закопча

притихна всичко - даже хоризонта

от женската й волност занемя.

Безкрили птици, като тежки лодки,

заплуваха по тъмното небе,

тревожно запримигваха звездите,

пулсираха от гняв - като сърце.

Тревата в парка тихичко полегна,

алеите протягаха тела,

фонтанът със въздишка заприбира

зелената бълбукаща вода.

По клоните на старото дърво

игриво скачат сенките на мрака

изящно, като пролетно листо

едно момиче в тъмното те чака.

Градът заспива, уморен от жега,

светулките запалиха фенери...

Надежда има – в тая юлска вечер,

стихът ми пак да те намери . .

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??