Вместо покана
Този свят като пешка се клати
по шахматното живо поле.
От Силистра до Лондон ме прати.
Сега Франкфурт на Майн ме зове.
Ще достигна наверно и Своге,
но животът не е марципан.
Да се срещаме с когото може.
За поезия, аз съм пиян.
Обещавам да бъде различно.
Който дойде, ще види това.
Всички стихове свои обичам,
те са мои словесни деца.
Без билет, със заряд и емоции
всяка зала от слово кипи.
Аз съм нещо подобно на Моци,
за унилите, тъжни души.
Заповядайте! Франкфурт ни чака!
Вече имам за полет билет!
Рими нови към мен полетяха.
Ще приключим до десет без пет.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
