Вместо сбогом
Незрим съм в твоя свят,
там думите не значат много...
Още знам, ронлива е пръстта
на чувствата в коварния обрат.
След съмнения излишни,
в небето при посивялата дъга,
обичта разплакана се върна,
без сбогом, без знаците предишни,
че това е миг, че е жива любовта.
Слънцето върховете ще прегърне
пак с рижите си топли длани
- да бъде вечен, устроен е света -
но стъпките ни няма как да върне,
по грешните пътеки извървяни.
© Запрян Колев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
