Вместо валентинка
Байгън от толкова любов!
Под път, над път – любов отвсъде.
И без да бъда философ,
приемам я като присъда.
И от любов ли всеки ден
избиваме се като бесни.
Дори душите си крадем
в каданса на любовни песни.
Така изтъркано звучи
и се повтаря непрестанно,
че вече се обезличи -
дотолкова изглежда странна.
И чудим се сега къде
остана чувството велико,
което можеше във теб
човещина да предизвика.
А то си е в самите нас.
Прикрива се от глупостта ни
и от нелепата ни страст,
неуловимото да хванем.
© Александър Калчев All rights reserved.
