* * * Внезапно
ВНЕЗАПНО
Тази река на сълзите,
тази река няма брод.
Бяха ли скоро очите ми
в ледников период...
Не мога да плача. – казвах си.
Не сега! После! Друг път.
Чувствата са като свлачище –
без жал ще те отнесат.
Търпи и продължавай.
Няма да трае век.
Емигрант в чужда държава си
и чак след туй си човек.
Всъщност не! – първо си майката
на двете свои деца,
щерка на две нажалени –
на мама и татко – сърца...
Два пресни гроба спечелила,
къщата – пуста, сама...
Спомняш ли си понякога,
че даже си и жена...
Мадрид
2007
© Донка Калчева All rights reserved.
Хареса ми стихът ти. Поздрав