Sep 21, 2011, 1:33 PM

Внимавай

  Poetry » Love
972 0 19
Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.

Можех, скъпи, можех. Но не бях

глътката от старото ти вино.
Въплътих се в мъжкия ти смях -
тръгна ли си, в него да ме имаш.

Можех, скъпи, можех. Но не бях!

Казват, че светът е винаги за двама.
Ябълка във онзи Евин грях
всъщност, мисля си, че няма...

Всякаква съм, скъпи. И не съм.
И по женски само си приказвам.
Но ме чуй - аз честичко съм трън
във разгърдената мъжка пазва.


06.03.2011*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бодилест" - добре звучи, едновременно атака и "самозащита" Поздрав, Доре! И Пете, на теб също!
  • такъв един, ммм... бодилест - страхотен!
  • Поздравления, Юле!
  • Към Креми - благодаря на MAX! А към Идеми Дойдеми - Те, разградени са най-невъоръжени и лесни мишени

  • хареса ми )))))


    хммм подведена от предната строфа "разгърдена" го четях като "разградена" ;Рр

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...