Внимавай
Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях
глътката от старото ти вино.
Въплътих се в мъжкия ти смях -
тръгна ли си, в него да ме имаш.
Можех, скъпи, можех. Но не бях!
Казват, че светът е винаги за двама.
Ябълка във онзи Евин грях
всъщност, мисля си, че няма...
Всякаква съм, скъпи. И не съм.
И по женски само си приказвам.
Но ме чуй - аз честичко съм трън
във разгърдената мъжка пазва.
06.03.2011*
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях
глътката от старото ти вино.
Въплътих се в мъжкия ти смях -
тръгна ли си, в него да ме имаш.
Можех, скъпи, можех. Но не бях!
Казват, че светът е винаги за двама.
Ябълка във онзи Евин грях
всъщност, мисля си, че няма...
Всякаква съм, скъпи. И не съм.
И по женски само си приказвам.
Но ме чуй - аз честичко съм трън
във разгърдената мъжка пазва.
06.03.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Поздрав, Доре! И Пете, на теб също!
