Водопадни мисли
ВОДОПАДНИ МИСЛИ
В живота си от всичко аз опитах -
по къшей, по трошица, по сълза.
Познах вкуса на медената пита,
отпих тъга от бялата бреза.
С усмивка често кърпех битието -
озъбен хищник, жертва в мен видял.
А сянката превръщаше портрета
във грешник, своя грях неосъзнал.
Но винаги надеждата разлиствах,
по детски търсех своя хепи енд.
Измивах с водопадните си мисли
калта от дрехите на моя ден.
Сега държа в ръцете слънчев изгрев,
красив е като сбъдната мечта.
Целуната от светъл чувствен прилив,
аз звездното си щастие чета!
© Мария Панайотова All rights reserved.
красота
