Война

Poetry » Strict forms, Other

840 0 0

ВОЙНА

Разгара на битката ме отведе,
там от де безмощен зове.
Той глава безчест си сведе,
готов в кал да истине и умре.

Титаните вкопани във земята
Носят със себе си края обещан
Със страх покваряват ти душата
И от фалшива мечта си обладан.

Ето идвам аз - предател,
изправен срещу богове.
На помощ на клет мечтател.
Загубилият всичко - да ги спре.

Копнеещ за пролята кръв
"Възмезидие" крещи...и пада пръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0