24.02.2017 г., 8:56

Война

841 0 0


ВОЙНА
 

Разгара на битката ме отведе,
там от де безмощен зове.
Той глава безчест си сведе,
готов в кал да истине и умре.


Титаните вкопани във земята
Носят със себе си края обещан
Със страх покваряват ти душата
И от фалшива мечта си обладан.

 

Ето идвам аз - предател,
изправен срещу богове.
На помощ на клет мечтател.
Загубилият всичко - да ги спре.


Копнеещ за пролята кръв
"Възмезидие" крещи...и пада пръв.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....