Jun 28, 2011, 10:41 PM

Война в любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Тръгна си както всеки път,

без думи и никаква надежда,

ръцете и телата от раздялата болят,

но копнежът при тебе ме отвежда.

 

Не, няма думи, няма и слова

как да изразя всичко това?

И всяка частица в мен крещи,

безсилна съм, а една мечта си ти!

 

Жадно ме целуваш час след час.

Безмислено е! Какво се случи с нас?

Да, знам, липсва ми красота,

а ти перфектен си, как до теб да вървя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...