May 18, 2007, 8:33 AM

" Войната "на таралежите без бодли

  Poetry
685 0 1

Продължавам да се връщам -
зелените години и веселият смях
пред вечния кестен...
Тогава светът беше само един весел звън,
а сега, сега песента не вижда своят край.
Ту прекъсва, ту хармонира, ту контрастира,
а колелото се върти и никой не ще пита колко те боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

  • ПИТАМ ТЕ: БОЛИ ЛИ? и веднага ти отговарям - да и винаги боли!Болката ни съпътствува през целия ни живот!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...