Войникът ти
Когато залязват луни
и когато допушваш цигара,
спри за миг
и за миг помисли
за дъжда,
за човека,
войната...
Тръни в якето - зарежи го,
мисли мрачни - да, остави ги.
Войник ли си днес?
Представи се!
Свободен си, тъй че...
иди си!
Нямо утро.
Ще запалиш цигара.
Липсва ти нещо, кажи си...
„Липсва ми, пич, кръвта,
липсва ми някак си боят.
Те ни учиха да ги режем,
със кама да убиваме бързо...
Прас! - Във гърлото!
Той е мъртъв!
А сега...
а сега във трамвая
чакам и...
търся си работа.
Уличник и малко на дрога -
пияница вечер -
Бездомник."
- Ти си убиец, знаеш го.
- Аз бях убиец на служба.
Спасявах от убийци страната си,
а сега без кама й се моля.
Не издържам, пич, имам дете -
а на него му трябват памперси.
Жена ми изкарва едва
да покрием тъпите разходи!
А бях смел като млад, а бях смел
и не мислех за ток и храна.
Днес съм смел, но това
едва ли,
едва ли ще трогне
някого.
Аз съм воин, боец и... убиец -
силен съм и го зная.
Страната ми е противник,
а със нея как да се боря?!"
И когато залязват луни,
и когато допушваш цигара,
спри за миг
и за миг помисли
за дъжда,
за войника си,
своя...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
