Mar 8, 2005, 10:21 AM

Волен стих

  Poetry
1.6K 0 0
Приветствията се свличат от устните
като развързани обувки,
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите...
Прекрасно е -
раят е когато ме докосваш
и когато ме рушиш, за да се намериш...
Обличаш се тихо,
тогава и самотата и радостта заедно възникват,
както възниквайки резервният път изчезва,
но парашутът се ратвори наполовина,
защото другата половина
я пуснаха на щори и на шорти...

Жалко.
Отрязах си крака и доскачах до познатата ми спирка,
разгледах разписанието на хартиените самолети,
водещи до играта на руска рулетка.
Тук, градът ми напомня на морско дъно-
цялото потънало във водорасли и корали.
Хората с учудените си очи ми приличат на Маи,
сгънали под себе си краката.
Виждам ги, но не бягам.

Опитвам се още един ден да мина без поезия...

Жалко,
че от този град всичките птици излетяха-
чувствам се като единствено останалата крилата!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...