Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите
ги изплаках вече. Свърши.
Лошо все се случва на добрите.
Няма кой сълзите ми да бърше.
В огледалото на мъката си черна
се огледах. На мен си не приличам.
Болката в очите ми безмерна
е цената тебе да обичам.
© Или Дадарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
