Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите
ги изплаках вече. Свърши.
Лошо все се случва на добрите.
Няма кой сълзите ми да бърше.
В огледалото на мъката си черна
се огледах. На мен си не приличам.
Болката в очите ми безмерна
е цената тебе да обичам.
© Или Дадарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
