670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jun 24, 2011, 12:41 PM

Вписване 

  Poetry » Other
462 0 1

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне

блестяща риба. Гнил планктон -
скалите го сушат, вмирисани.
И само в молекули стон
завинаги остават думи вписани.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Умееш да предаваш усещания отвъд смисъла на думите!
Random works
: ??:??