Feb 11, 2011, 1:36 PM

Врабче

  Poetry » Love
1.3K 0 13


Във левия ми джоб – тефтер.

Три реда и рисунка на врабче.

Със палче някой е протъркал

кафявото му врабешко краче.

Минутите са капки портокал

изящно кехлибарени, прозрачни,

деня, обаче, някой е наврял

дълбоко  в облаците мрачни.

Какво ще правя само със тефтер,

превърнат в къщичка за птици?

Като във приказка, небето ще даде

три златни косъма от някоя девица.

За да превържа тънкото краче

и да лекувам болните ти думи,

едно такова, дребничко врабче...

а цяла пропаст помежду ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...