Есента, тази циганка стара,
бавно крачи с ръждива торба,
диви кестени пак е събрала,
че я мъчи артрит през нощта.
Нещо с вятъра тайно си шепнат,
тя му гледа на жълти листа,
малки боси врабчета ги дебнат,
слух наострили до небеса.
Може би есента ще остане,
пролетта ще превари снега,
нека има за нас кроасани,
хляб от бяло брашно и мая.
Котка черна сеанса прекъсна,
вятърът без пари изфуча,
от брезата тих стон се откъсна
и в поклон бял наведе глава.
© Ивон All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
