Feb 29, 2024, 9:28 PM

Врачка

  Poetry » Love
677 1 0

На улицата срещна ме старица

в пъстри дрехи, окичена с пендари.

Протегна се към моята десница,

помислих си “сега ще ме удари”.

Но вместо туй, тя грабна ми ръката

и с плам в очите почна да врачува.

Внезапно се замислих за цената,

попитах я какво ли ще ми струва.

А тя започна думи да реди

и да прочита ясно моите любови,

казвайки, че много ще боли -

един от тях истински ме трови!

Описа го красив и синеок -

дявол в ангелска одежда...

Каза ми, живота е жесток -

за тая връзка нямало надежда.

Не ме обичал даже и за ден,

била съм му поредната играчка.

Играел си със чувствата у мен -

рече и отсече тази врачка.

“Глупости на търкалета” мислех аз,

явно за пари ме шантажира...

Как да няма бъдеще за нас -

та той ми каза, че за мен умира!

В този миг тя пусна ми ръката

и рече “диагнозата е точна”,

ти не си в сърцето му жената -

бягай от любов еднопосочна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...