Apr 12, 2009, 12:19 AM

Врата към пролетта

829 0 2

Светлината ме вълнува,

топлината също,

 

светът край мен е вечност

и мигът не съществува.

 

Луната днес е полъх,

а радостта е дрямка,

една безкрайна пролет

полита като ято.

 

Крила разперила в душата,

прегърнала цветята на деня,

възобновена в делника,

докоснала мечтата си,

синеока ласка

влюбено мълчи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...