Време за... бира!
Хайде малко да разпуснем след сложнотиите, метафорите, каламбурите.
Една перифразация за малко разтуха. :)))))
Пристъпил професорът с усмивчица ведра,
носел буркан и голфови топки,
сложил ги той, отпред, на катедрата
и попитал студентите кротко...
- Ето, празен бурканът е тук,
в него тез топки ще сложа,
докато пълня го, тихо - ни звук,
да питате, после ще можете.
Бурканът е пълен догоре, нали?! -
Попитал все леко усмихнат -
или някой ще ми възрази?!
Но... всички останали тихи...
- Добре!... Че пълен бурканът е вярно,
не спорим по този въпрос?
Но... с усмивка така благодарна,
извадил чакЪл на поднОс.
ЧакЪла изсипал го вътре,
изпълнил той кухините.
- Сега пълнен е плътно,
нали?! - отново попитал...
И с поглед, иначе буден,
кимали те тихо с глава,
и гледали, доста учудени,
професора с нова тава.
А на катедрата бурканът със блясък
показвал, че нямало място,
и професорът тавата със пясък
изсипал в пространствата празни.
- Сега как е? - попитал ги смело -
Пак ли е пълно догоре?
Студентите тъй онемели,
не знаели що да говорят...
Погалвали тихо косата...
- Пълна е всяка пролука,
но... ако им бяхме сменили местата? -
попитал професорът в упор...
- Не бихме сложили нищо,
освен... пясъка ситен...
- Добре огледайте, вижте! -
сетне попитал елитно...
- Все още ли мислите, драги студенти,
че бурканът е пълен до... дупка,
или се нуждая от инструменти
да отворя в него пролука?!
В залата някой учудено свири,
за да види пък някой е станал,
професорът взел 1-2 бири
и... тях ги изсипал в буркана...
- Сега, студенти, иде поуката...
Големите топки са... вашите ценности,
чакълът само... запълва пролуките,
а пясъкът - дребни потребности...
Трябва да знаете кое във живота,
да е на първа позиция,
а не да изглеждате полуидиоти,
със гола и тъпа амбиция!!!
И счупил сетне буркана със трясък...
- Такъв е животът на всеки от нас,
другото, драги, е... чакъл и пясък,
но... то не е важно за вас...
Сетне отзад, оня дето си свири,
попитал без да се мае.
- Какво ще кажете за двете бири,
които бяха накрая?!...
- Аааааа, да!
От всички несгоди е тежък хомотът,
но изход и за това се намира,
колкото и да е пълен животът ни,
все ще намерим време за... бира!... :)))
© Валентин Желязков All rights reserved.
А че сте научил и нещо от средата в която се движите на Централна гара все пак е нещо. Поне някой по-умен от вас ви е подарил безплатно малко интелект вероятно от съжаление за да не си останете толкова прост... (Боже! Колко простотия има по този свят, Боже!)....
