Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Dec 23, 2018, 6:55 PM

Време за другата Коледа 

  Poetry » Other
831 10 10

Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче

и не мога като по-големите още да пиша.

Мама казва, че нося голямо сърце,

но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.

 

Моят татко е вече година войник,

имам малка и мъничко смешна сестричка.

Тя ми дърпа косата и буди ме с вик,

но да знаеш, че точно такава я много обичам.

 

Имам дядо, той днеска куцука без крак.

Преди месеци беше ужасно и падаха бомби.

Той оцеля, но съседският дребен хлапак

не можа, а пък аз се страхувам, когато си спомня.

 

Моят чичо, понякога дава ми хляб.

Аз се крия. Не казвам на никой, когато съм гладен.

Той усеща. След бомбите вече е сляп,

но да знаеш, говори, че никак не иска да страдам.

 

Вчера мама разказа, че този свят е добър

и през съ̀лзи прошепна, че татко ми вече е ангел.

Не повярвах. Усетих го толкова зъл

и разбрах в миг какво е да имаш в душата си рана.

 

Аз съм малък, не пиша и нямам елха,

и не искам за себе си нищо, освен да ме чуеш.

Много моля, върни ни от утре смеха

и на мама прати от небесната слънчева струя.

 

А сестра ми обичана нека расте

и на дядо, и чичо от всичките болки да вземеш.

Ако вярвам, повярвал съм точно на теб.

Вън война е. За вяра не зная аз имам ли време...

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ани, след като прочетох и това твое стихотворение, със сигурност мога да кажа, че ставам почитателка на поезията ти! И талантът, и сърцето ти са големи!
    Аплодирам те горещо и с възхищение!
  • Отдавна не бях чела твоите докосващи и силни стихотворения.Поздрави!
  • Докосващо и силно,завладява с истинността си !Поздравления!Щастлива Нова година!
  • Потресаващо безмилостни са новините, а ние свикнахме да ги приемаме като даденост...Колко хубаво, че си се пренесла там...при бедстващите...при истински вярващите...Чудесно послание!
  • Война и вяра... Как се съвместяват
    когато взетото е повече от даденото.?
    Молитвите изглежда оглушават,
    а злото, Господи, спирачки няма ли?

    Разтърси ме! Стихът е болка...
  • Ех, Ани... Само миг е животът ни... Хубави думи!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Колко много дечица имат такъв живот. Стихът е трогателен и смиряващ. Стига право в сърцето.
  • Сълзи текат от очите ми.... Разтърси ме...
  • Колко тъжен празник може да бъде, когато обичаните мъртви души са отсъстващи...
Random works
: ??:??