Време за другата Коледа
Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче
и не мога като по-големите още да пиша.
Мама казва, че нося голямо сърце,
но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.
Моят татко е вече година войник,
имам малка и мъничко смешна сестричка.
Тя ми дърпа косата и буди ме с вик,
но да знаеш, че точно такава я много обичам.
Имам дядо, той днеска куцука без крак.
Преди месеци беше ужасно и падаха бомби.
Той оцеля, но съседският дребен хлапак
не можа, а пък аз се страхувам, когато си спомня.
Моят чичо, понякога дава ми хляб.
Аз се крия. Не казвам на никой, когато съм гладен.
Той усеща. След бомбите вече е сляп,
но да знаеш, говори, че никак не иска да страдам.
Вчера мама разказа, че този свят е добър
и през съ̀лзи прошепна, че татко ми вече е ангел.
Не повярвах. Усетих го толкова зъл
и разбрах в миг какво е да имаш в душата си рана.
Аз съм малък, не пиша и нямам елха,
и не искам за себе си нищо, освен да ме чуеш.
Много моля, върни ни от утре смеха
и на мама прати от небесната слънчева струя.
А сестра ми обичана нека расте
и на дядо, и чичо от всичките болки да вземеш.
Ако вярвам, повярвал съм точно на теб.
Вън война е. За вяра не зная аз имам ли време...
© Ани Монева All rights reserved.
