Mar 20, 2009, 8:15 AM  

Време за губене няма

  Poetry » Love
880 0 7

Ти ми казваш, че искаш
да станеш по-малко лош.
Ето мойта ръка.
Поеми я! Нека заедно преминем

през адските порти
и обършем всяка сълза.
Да превържем душите ранени
и на гладния хляб да дадем.
Да посеем доброта и утеха.
Сто слънца да разпръснем в простора
и с любовта ни в сърцата
да прегърнем целия свят.

 

Да тръгваме вече.
Напред!
Време за губене няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано и други станат по-малко лоши, четейки стиха ти!
  • Добрите чувства са балсам за душата и радост за околните...
    Да бъдем добри и човечни - хуманен призив.
    Щастлива да е за теб настъпващата пролет, Златна!
  • Прочетох, когато го публикуваха, Лат! Прочетох и след това! Сега реших да коментирам, след третия прочит. Зареждаш с много позитивизъм! Виждам обаче, че са се спряли да те поздравят само наистина позитивни хора, които нямат необходимост от допълнителен заряд. Така и този красив призив няма да постигне целта си. Е..., нека станем по-малко лоши! Прегръдка от мен мила и весела пролет!
  • "Да посеем доброта и утеха..." - дай Боже,повече такива хора! Поздрав!
  • По-малко лоши,да по-малко лоши...и аз апелирам за това......стихът е прекрасен.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...