Дозирам жадното от устните
и нервното, накацало по дланите,
прецеждам тишината от усмивките
и пухкавите облаци в мечтите си.
С ръка им правя знак – да ме изчакат,
да ги разбъркам със безсъние,
да ги гримирам с истини,
преди дъждът да ги превърне в пауза.
А дотогава…
Време е за стихове…
За да запомниш
как нежно галят…
И… да те газят.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви, момичета и момчета!