Mar 21, 2009, 2:53 PM

"Временно"

  Poetry
760 0 3

"Временно"

С постоянство отлитат моментите,
на раздяла помахваш с ръка
и с усмивка, изпращаш целувките,
временно скрит в свойта тъга.
Подаряваш си истински мигове,
бездиханен, обвит в красота,
и в прегръдка се сливаш завинаги
носталгично, със свойта вина.
Обичал си, колко е хубаво
да си спомняш без болка това,
непотърсени чувства отминали
само спомен са, звук в тишина.
С очи непрогледнали търсиш,
с ръце студени се молиш,
с устни напукани шепнеш,
вратата е ред да затвориш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...