Jan 18, 2007, 3:11 PM

ВРЕМЕТО

  Poetry
791 0 6

Времето износва всички
зъбни колела,
преминало през тях на срички.
Под тежестта
на бавната стрелка,
пружината омеква,закрепена
със бурмички...
А старият часовник,дом
на стари мишки,
пропит със миризма на ром,
се чудя как работи още
с тез ръждясали
верижки!

...А отговорът сигурно е прост -
дали пък не намира време
да допусне времето
във себе си,
един неканен
гост?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...