Jun 26, 2010, 9:31 PM

Времето

  Poetry » Love
932 0 1

Сънувам сънищата, в които те прегръщам,

сънувам вятъра, който докосва лика ми.

 

Свела поглед като дъга над земята,

теменужени погледи, бели ръце,

ръцете на лебеди.

 

Сънувам символа на небето в звездите,

в полята цветята - мислите ми,

неродени за теб.

 

В лятото птиците - чувствата, променили света,

и обгръщат ме всичките,

сякаш времето спира пред теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...