Времето
Казаха ми, че когато времето минава,
когато годините в живота ни растат,
човек спира и забравя да вярва,
за огъня, с който от любов очите пламтят.
Казаха ми, че когато времето минава,
когато всичко във света си подредиш,
до тебе правилният човек застава
и ти със него безмълвно напред вървиш.
Казаха ми, че когато времето минава,
целувката спира да сбъдва мечти
и, като спомен, душата сама избледнява,
потисната като безброй скрити сълзи.
Казаха ми също, че когато времето минава,
трудно нещо ново в живота може да те сполети,
но днес пред мен твоята душа застава
и аз виждам обратната страна на тези истини.
Не ти ли казаха, че когато времето минава,
със други очи ще погледнеш света
и, вече със ясна и трезва представа,
ще осъзнаеш какво искаш от любовта?!
Не ти ли казаха, че когато времето минава,
не е в безопасност, а даже напротив твоята душа,
защото, влюбиш ли се, тя истински вярва
и знае как да преобърне всичко, за да бъде неин света?!
Не слушай никой сега, в моите очи погледни,
кажи ми всичко и с мене честен искам да си!
Виждаш ли пламъка, с който душата ми пламти?
Усещаш ли живеца в сърцето, с който ме награди?
Разбери, за мене най-важният си ти!
Сега АЗ искам да ти кажа – времето лети,
не го пропилявай, а следвай своите мечти!
© Христина Леонска All rights reserved.
Поздрав за стиха!
