evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
Jul 4, 2010, 1:38 AM

Времето 

  Poetry » Phylosophy
481 0 1

Времето неумолимо тича.

Времето на старост ни обрича.

Нижат се годините броени,

но в телата - вече уморени,

и в сърцата ни – от болка свити,

още пеят и звънят мечтите.

 

Времето неумолимо бяга

и тревога тиха във сърцата ляга.

А часовникът тиктака ли – тиктака

и държи без сън очите ни във мрака.

Но душите млади за любов  копнеят

и с мечти красиви до смъртта живеят.

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Щом душата е млада, какво тук значи някакво си време...
    Хубав стих, Жени!
    Поздрави!
Random works
: ??:??