Времето

Aug 3, 2016, 3:12 PM

Poetry » Phylosophy

308 0 0

ВРЕМЕ
По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви
и стъпките, след мен засипва...
О, с този лепкав животински страх,
от който всеки ден умирам!..
От него няма да се отърва, разбрах...
И кривите му пътища пътища избирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Времето

Want to read more?

Random works