Времето
Времето се рони
и надава в мене викове,
съшито е с лирични везби,
хроники на стари стихове.
ЕГН-то ме застига,
не мога да избягам...
мога само да крещя:
Не искам да остарявам!
Малки капки от дъжда
самоубиват се на плочките,
болката презряла
остава черно под ноктите.
Петно в театъра
едвам се съглежда,
както искаш ме наричай,
името за мен е само вещ,
времето ни нарежда,
не го наричай съдба,
не му пали свещ!
Летящо време...
Не искам да отнемаш всичко от мене.
Край?
Няма край прекрасното очакване!
Бъдеще... в сегашно време.
И променливо е времето
като времето отвън,
ту слънчево,
ту дъждовно,
ту прозвучава гръм.
Така и годините минават си
със светлина и със гърмежи,
може би затова една и съща е думата,
Боже, колко сме невежи!
© Филип Филипов All rights reserved.
