Времето
Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели.
Рисувай, това не ми тежи,
знам живота е кратък, истина е уви.
Но ти не можеш да достигнеш до сърцето,
то още е сърцето на детето.
Ще си остане вечно младо всякога,
със спомена за Любовта за някога!
С времето растат и моите деца,
кога бяха малки,а виж ги сега.
Две момчета, две малки братлета,
на татко си те са две орлета!
Ще мине време и ще отлетят,
дано мойте заръки те да запаметят!
Да бъдат честни и добри,
така не ще останат те сами!
Времето си върви, то отминава!
Важно е след себе си да оставиш следа!
Да си спомнят за теб някога!
© Валентин Миленов All rights reserved.
