Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели.
Рисувай, това не ми тежи,
знам живота е кратък, истина е уви.
Но ти не можеш да достигнеш до сърцето,
то още е сърцето на детето.
Ще си остане вечно младо всякога,
със спомена за Любовта за някога!
С времето растат и моите деца, ...