Времето без теб бавно минава
Времето без теб бавно минава,
все по-дълъг става всеки следващ ден,
часовникът бавно минутите отброява,
липсваш ми много в тоз момент.
Чакам те и в далечината се взирам
да видя твоя лик,
и бавно като цвете увяхвам,
мислиш ли за мене в този миг?
В очакване тръпна като премръзнало врабче,
сгушено под нечия стряха,
бие като обезумяло моето сърце,
нуждае се от утеха душата.
Чакам те, но ти не идваш,
вратата не се отваря,
навярно вече спиш,
капка надежда да се върнеш, не ми остана.
© Пролетното момиче All rights reserved.
