Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си,
бях изгубена в празноти
и забравих, че стапя се пясъка...
Няма време да се пести.
Не достига, не беше достатъчно,
всяка радост без теб ме боли.
Но е късно. И безостатъчно.
Всеки пясъчен мост се руши!
© любимка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
