Велики дати има в календара,
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват,
това повтаря се на всеки час.
Обаче само толкова ни дава
егоистичната съдба на нас.
Вземи го! Времето за миг изтича.
Набързо свършва, без да дава знак.
А то е в нас – кармичната поличба,
с която сме дошли на този свят.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
