May 14, 2020, 12:15 AM  

Времето отлита неизбежно

  Poetry » Civic
853 2 0

 

Времето отлита неизбежно

 

През пръстите животът се изнизва,

и времето топи се като сняг.

Това е истината, ням как!

И тя като със сабя те пронизва!

 

Ако живееш имаш грехове.

На света безгрешни хора няма!

Животът! Той е театрална драма

от древните и тъмни векове!

 

Заченат в грях сред грехове живееш

и любиш, и обичаш страстно ти.

Розата красива е с бодли!

Без грехове ти не гориш, а тлееш!

 

Когато дойде краят ще си сам.

След теб приятелите ще останат

и бързо, много бързо ще забравят,

че ти сега не си със тях, а там!

 

13.05.2020 г.

19ч.01м.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...