Apr 5, 2015, 11:33 AM

Връбница

  Poetry » Other
1.9K 0 10

Връбница

От цветя извезана нагръдница

седмица преди разпета петница

сее аромат уханна Цветница

на Възкресение предвестница!

 

За ръка са цвете Кавалер и Дама,

минзухар запален в Свещ за Двама.

Рано и е на Липата

да се влее във тълпата.

Чуден е парада на цветята -

разнолики пламъчета

отразени в цвят митарства на Душата.

 

И единствено Върбата

не е цвете, а царува сред цветята.

Днес е плачеща отново -

възтрогната  от най-проникновено слово.

 

Едничък ден сред дните на покруса

избран е сякаш да ни пораздруса-

макар и тъжни - да таим надежда

и дорде е Светло към Небе да се поглежда.

 

Връбница

изпровожда най-черната ни скръбница

притихваме след Цветница

в очакване да драсне Благодатна Клечица

повярвали на  книгата Старозаветница.

 

Всяка малка китчица букет

е клонка от върбата водосвет

не остана - просто брой до пет,

а след шест началото е на Вървеж!


Р.Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...