Връх Тумба

На високо над полето

Там, над облаци свободни

Тумба, стигнал до небето

Вечно взира се в земите родни

Изток вижда зеленее

Де свободни са полята

Ала много там не блее

Гледа де поробена земята

Гледа запада, полята

Още кървави, червени

Де от скоро свободата

Властва над села опожарени

На юг стърчи отвесен склон

Де в бой попада всеки лъв

Наведен Тумба, дал поклон

На земята робска, обляна с кръв

На три срязано полето

Сал Тумба свързва тез земи

Гледа, взира се където

Лъвската кръв не спира да ръми