"Все още боли"
В последно време честичко те срещам
и може би това да е съдба,
сърцето ми не спира да усеща,
че в тебе също още диша любовта.
Любов, не тръгвай, мила, още,
нуждая се от него и от теб,
желая го във мойте дни и нощи,
без него се превърнах в кубче лед.
Пред затворена врата никой не спира,
отвори я, за да влезе светлина,
душата скита лудо, покой не намира
без тебе и без твойта топлина.
Косата тъмна, очите и те,
всяка вечер в съня си ги срещам
и с невинния плач на дете
съзнавам, че до мен не те усещам.
И чувствам как в гърдите бие с ярост -
ядосано на себе си сърце,
разкъсва се от мъка и ненавист
и двоуми се дали да не спре.
Миличък, повярвай ми, всичко опитах,
възможно и невъзможно от себе си дадох,
но това, което с тебе изпитах,
на никой друг не го раздадох.
И когато някой ме пита защо ти вярвам
и толкова ли съм наивна,
аз не спирам и го подминавам,
но без да ми става обидно.
Те са просто наблюдатели странични,
те нямат представа колко те обичам.
Миличко, зная, че пред тебе съм грешна,
но искам да знаеш, че все още ме боли,
когато те срещна!
© Велина Виткова All rights reserved.
