Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие,
на нужда, овдовяла от желание,
на глупава симпатия, измислена,
и твърде, нелогично оправдание...
Все повече боля, а не ранявам.
Превърнал съм се в призрачно спокойствие.
В очите ми, дъжда не съжалява.
Вали инатът на потъпкано достойнство... ...